„За изборите“
02.10.2019

Добър ден, а може вечер,
а може утринен разцвет!

„За изборите“
02.10.2019


Добър ден, а може вечер,
а може утринен разцвет!

 

Обикновено съм много критична. Особено критична съм обаче към себе си. Критикувам действията си, думите, дори мислите. Най-много от всичко критикувам изборите си.

Нямам проблем с взимането на решения, смело мога да се нарека безстрашна, когато става въпрос за категоричност. Е, имам слабост към емоционалните решения, но и без това винаги приемам за правилни тези, които са ми продиктувани от сърцето.

Напоследък за съжаление обаче откривам, че много ситуации в ежедневието ми се продиктувани от не друго, а моите собствени избори. Като човек, който критикува много, имам слабост към детайлите. Наблюдавам, обмислям, анализирам. Затова и много често стигам до заключението, че съм права. Не ме разбирайте погрешно, 99% от тези случаи аз наистина съм права, но другият 1 процент е започнал много да ми се бърка!

За щастие, не става въпрос за житейски избори със сериозни последици, а за сутрешното задръстване и избора на пътна лента, която да ме придвижи по-бързо до светофара. Какво да избера от обедното меню. Денят, в който да отида в КАТ. Или часът. Да питам ли полицая или не. Мястото, на което да паркирам. Да си купя ли капучино или да си направя сама. А въпросът „Кой вкус сладолед да си взема?“ може би е новият „Да бъдеш или да не бъдеш?„. Поне по важност е. 

Дреболии, нали?

В един момент обаче забелязваш, че всеки ден избираш по-бавната лента, храната никога не е вкусна, в КАТ винаги има безумни опашки, които обаче можеше и да избегнеш, ако беше питала полицая, пък да не говорим за емоционалния ужас, когато кафето не е хубаво.

Или каквито там избори си правите вие, за които не се замисляте, защото кой има време да изпада в размисли като моите, нали?

Какво означава всичко това обаче?  

Ежедневието ни е един голям кръговрат от избори. Животът ни е един голям избор.

Понякога сме подготвени за тях.

С времето започваме да разпознаваме правилната лента. Пробвали сме вече всичко от обедното меню и знаем с кое няма да сгрешим. И когато ни е криво, просто си купуваме кафе, защото искаме да сме сигурни, че поне то ще ни успокои.

Друг път далеч не сме подготвени. Отиваме на ново място, обстоятелствата ни изненадват.

Но дори тогава не трябва да обвиняваме себе си, а просто да правим правилни избори след грешните. Защото едните няма да спрат да съществуват. Другите също.

Вместо да губим време да се обвиняваме за лошите избори, които правим, за които знаем, че рефлектират върху настроението ни, няма ли да е по-добре да правим нови. Например да изберем да се почерпим със сладолед. Онзи – любимият. Да изберем да се обадим на приятел. Да изберем помощ от публиката. И да изберем едновременно и трите карти на късмета, защото… кой ги слага тези граници? Аз избирам да ги няма.

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

За мен

 

За мен

Усмихнато момиче, което вярва в днешния ден, обича да се смее и смее да обича.

Още

Твоето писмо

 

Pin It on Pinterest

Shares
Share This