До
теб, който си различен
14.12.2018

Добър ден, а може вечер,
а може утринен разцвет!

Ти, който ядеш салата с вафли. Ти, който обичаш виното си топло или млякото студено. Ти, който не гледаш новини и не си запознат с новия страх днес. Но знаеш за таралежчето вчера, чиито приятели изолираха бодлите и прегърнаха.

Ти си различен, нали?

Не си гледал Хари Потър, но си чел „Пътят на мирния войн“. Не знаеш за розата на Малкия принц, не обичаш да пиеш кафе.

Обичаш да ядеш охлюви и да пиеш прахчета, когато си болен. Ти предпочиташ да паркираш винаги успоредно. Понякога влизаш в колата си от дясната врата. Понякога сядаш в багажника. Или изобщо не обичаш да шофираш.

Може пък да не обичаш и да спиш. Макар че.. чак толкова различен човек не съм срещала.

Ти си всичко, което предпочиташ и всичко, което ти е интересно без значение дали другите го харесват.

Но често криеш това.

Излизаш навън, социализираш се и групата около теб е част от общество, към което и ти трябва да си приобщиш. Всеки обича различните, но… колко всъщност ги приемат? Харесваме онези, които са себе си, но само когато и другите ги харесват също. Затова, когато ние не сме като останалите, се притесняваме, че това може да не се приеме така, както ни се иска.

Това писмо е до теб. Който не обича да чете писма. До теб, който не прекарва време в интернет изобщо. Или който ще запази и прочете това пак, когато се почувства отхвърлен.

Всеки има своя странност и трябва да е обичан за това, което е. Не от всеки, но от другите, които също са като теб и имат нужда да знаят, че не са сами в лудостта си. Да си различен понякога е страхотно, но друг път – просто страшно. И когато се чувстваш така сякаш не принадлежиш, помисли за особеността си като шанс. Шанс да бъдеш нещо повече от това, което хората са свикнали да виждат.

Аз обичам елда с мляко и сирене, все още не съм гледала „Титаник“ и не помня нищо от детството и младежките си години.

А ти с какво си различен?

2 Comments

  1. I *n* k* s

    На 17 години съм мразя дискотеки, рядко се гримирам, обичам да уча нови неща и да се движа в обществото на възрастните. Мразя поли и рокли, но не значи, че съм мъжкарана. Най-големият ми кошмар е да слагам очна линия. Уча по цели дни, а другите на моята възраст са доста по-различни от тази представа. Обичам да участвам в проекти. Това колко различна ме прави?

    Reply
    • Steli

      Само толкова, че вдъхновяваш!
      Смелостта да изглеждаш така, както искаш, далеч от маските и шаблоните, само те кара да изглеждаш още по-красиво. А това колко учиш ще ти се отблагодари някой ден, повярвай.

      Reply

Submit a Comment

Your email address will not be published.

Pin It on Pinterest

Shares
Share This