„За връзките от разстояние“
09.11.2019

Добър ден, а може вечер,
а може утринен разцвет!

„За връзките от разстояние“
09.11.2019


Добър ден, а може вечер,
а може утринен разцвет!

Прекалено често ги виждам. Виждам ги при приятелките си. Виждам ги при приятелите си. Виждам ги при непознатите. Видях и себе си. Това не може да продължава така. Някой трябва да го каже. И понеже не мога да го кажа аз, ще го напиша.

Разстоянието има значение!

Хората се променят.

Обстоятелстава се променят.

Времето. И то се променя.

Минава. Минава бавно, тягостно, непоносимо и никога не трае толкова, колкото си мислиш. Трае повече. Има много мъки, които могат да сполетят двама влюбени. Но едно от най-страшните е да знаеш, че нещо може да бъде. Но не съвсем.

Да мислиш, че разстоянието няма значение, защото чувствата ви са по-силни. Да мислиш, че животът просто ще спре за вас, докато не дойде моментът, в който да се съберете и нищо през този период няма да се е променило. Да мислиш, че ще сте винаги същите. Да мислиш, че можеш да чакаш някого без това тотално да счупи именно мислите ти. Защото всъщност грешиш.

Но няма да го видиш. Няма да го повярваш, когато ти го казвам. Няма да го приемеш.

Защото имаш надежда.

Защото дълбоко в нас, всички ние се крепим на една надежда, че любовта е по-силна от всичко.

Не го казваш на глас, нали? Пред всички имаш заучени реплики, умееш да прикриваш тази надежда с правилните думи. Разумните думи. Думи като „не чакам“, „пускам се по течението“, „каквото е писано, ще стане“, „няма смисъл да се заблуждавам“, „трябва да гледаме реално над нещата“.

Но всъщност никога в задната част на мислите ти не заглъхва онова гласче, което ти шепне, че може пък и да се срещнете отново. Времето ще мине бързо и вие ще бъдете отново заедно. В по-добър момент. В по-красиво време. На едно и също място.

А това красиво време и онзи добър момент няма да бъдат такива, докато не си позволиш да допуснеш в същата задна част на мислите си по-силен глас. Глас, който казва, че времето е сега. И то минава сега. Минаха няколко минути, откакто започнах да пиша. Ще минат още няколко докато споделя текста. Докато се осъзная, ще минат часове и аз още ще препрочитам думите си, опитвайки се сама да се убедя в тях.

Защото аз се родих с татуирана надежда на сърцето си.

Отказвам обаче да продължавам да чакам друго време. По-красиво време от сега няма. По-добър момент от сега няма. Каквото е писано ще стане, но това, което не е написано, го пишем сега.

 

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

За мен

 

За мен

Усмихнато момиче, което вярва в днешния ден, обича да се смее и смее да обича.

Още

Твоето писмо

 

Pin It on Pinterest

Shares
Share This