До
бъдещия ми съпруг
25.02.2019
Добър ден, а може вечер,
а може утринен разцвет!
До
бъдещия ми съпруг
25.02.2019
Добър ден, а може вечер, а може утринен разцвет!
Ще започна с благодаря за това, че ме търпиш такава, каквато съм.
Сигурно не ти е лесно, но и на мен не ми е. Предполагам, че си луд, защото само такъв бих те взела.
Ако не си, съжалявам, но скоро ще станеш!
Спокойно, обещавам да е любимата ти лудост. Тази, която ни понася в танц не сред дъжда или под дъгата, а директно върху слънцето, с вдигнати ръце протягащи се към луната, защото звездите вече сме ги преброили.
Стъпките не са в синхрон, но пък душите ни са. Музика няма, но за какво ни е, и без това не спираме да говорим.
Нямаш идея за какво говоря сега, нали? Нищо, имаме цял живот да разберем напълно мислите, телата и мечтите си.
Ще продължа с още едно благодаря – за това, че ме намери. Аз напълно се бях изгубила.
Не съжалявам за нито един преди теб, защото всеки ме е научил на нещо, за да бъда жената, която избра.
Е, може би само за един-двама, но аз сгреших с тях само за да съм сигурна, че с теб няма да го направя.
За друго не знам дали да ти благодаря. Не знам дали ме завиваш, когато ми е студено, дали ми правиш изненади или ме прегръщаш без да го очаквам. Но това не е важно. Вярвам, че съм направила правилния избор и без тези подробности.
Прощавай ми, ако понякога съм докосната от света навън и го взема със себе си у дома. Там няма място за сивотата на другите, знам. Давай ми време, за да върна цветовете и обещавам аз също да прощавам, когато си оставил чорапите си на пода или си крив и не ти се говори. Първото ще ми е малко по-трудно, защото за второто вече имам план!
Ще бъда винаги там, когато трябва. Когато не трябва, пак ще бъда там, за да ти се качвам на главата. Не в преносен смисъл, а в буквален – за да ни е по-забавно.
Но ти вече знаеш всичко, нали?
Знаеше още преди да кажеш „да“.
0 коментара