„На кого му се живее така?“
22.10.2020

Обожавам социалните мрежи. Толкова ги обожавам, че понякога дори забравям колко саркастично е всъщност изречението ми.

И как да не ги? Там всичко е или розово като „новите дрехи“ на бившата, сегашна, някогашна или каквато-ще-да-е министърКА, или толкова черно, че сякаш е вечен черен петък и промоциите от негативизъм валят. Като в онази реклама с намаленията на Айко. Честно, някой дали наистина е взел пари, за да измисли тази глупост?

Ако сутрин се събудиш с настроение за доза позитивизъм, отвори си Instagram. Там поне хората опитват. И аз с тях – качваме си най-добрите от 100-те снимки, оправяме малко светлината, косата, краката или каквото друго не си харесваме, пишем старателно нещо позитивно и всичко е така, както трябва да е. Напудрено, но хубаво. Понякога изкуствено, но пък от сърце.

Но ако се събудиш и светът ти е крив и ти си крив на света, то безспорно Facebook е твоето място. Там ще намериш от всичко по много. Много фалшиви, много истински, много красиви, много грозни и много като цяло постове и коментари.

Ще можеш да прекараш часове с всички, които се фокусират върху носенето на маски, безумните забрани на тези, които наричаме управляващи, и на безкрайни конспирации, докато някъде в някоя спалня някой не може да диша и с всяко успешно изкашляне издиша измислен covid. С малки букви и без 19. Защото кому е нужно изобщо…

Ако не ти се чете за вируси, може да четеш за компетенции – изглежда всеки има по много от тях.  А може да се натъкнеш и на някой красив спомен от онази година, когато можеше да пътуваме, помниш ли? Беше хубаво. А ако скролваш достатъчно, може да видиш и някой пост за благотворителност или препоръка за добра книга. Виждаш ли? Има от всичко, не е задължително негативно.

После остави телефона за минута. Ако е вечер и си в столицата, избягвай централните части, защото там хиляди журналисти са заети с няколкостотин протестиращи. Избягвай и крайните, защото там някой да те следва не е като в социалните мрежи. Така съм чувала.

Като цяло, ако можеш, отиди на село. Гледай козички или крави. Или поне кокошки – хайде, това е лесно. Представям си, че в един по-добър свят, те са страхотни слушатели. Седиш си на дънер в двора и им разказваш за мечтите си, за любовта в живота ти – че я има или че я няма, за красивите нюанси на небето тази сутрин, за всичко, което кара кожата ти да настръхва и за пропуснатите удари на сърцето, когато нещо наистина те вълнува.

И това просто на кокошките. Не на този, който си искал да види песента, която си споделяш, и не на онзи, когото искаш да впечатлиш с новата си снимка.

Ей така ще оставя този текст. Без край и без поука в края. Без думи с надежда, без иронични коментари, без да съдя и без да очаквам, както винаги.

Ей така – само с един въпрос – как ви се живее на вас?

 

 

* Снимка – @epicbathguy

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

За мен

 

За мен

Усмихнато момиче, което вярва в днешния ден, обича да се смее и смее да обича.

Още

Твоето писмо

 

Pin It on Pinterest

Shares
Share This