Красива си.
Когато си дълъг поглед споделен и сън в твърде кратка нощ.
Когато си целувка по челото или се разхождаш с перо из ума на влюбен.

Красива си и в сълзите на момиче в очите на момче.
Красива си и в силните ръце на момче в шепа на момиче.

Обичана си.
От изкуството, вечността и щастието. Обичат те и болката, и самотата.

Несправедлива си.
Когато си зает телефон, затворена врата и разстояние. Когато си силен вик или твърде дълго мълчание.
Когато си с някой чужд и погледът ти липсва.

Понякога си непоносима.
Но си винаги очаквана, търсена, желана.

И невлюбените те обичат.
Но не вярвай, любов! Не вярвай, когато през сълзи някой се отрича от теб. Не вярвай на яростните обещания, че повече няма да те приемат. На всеки с треперещ глас – не вярвай.

Ти пак бъди там. В прегръдката на приятел или ръката на родител. Бъди тиха, дори засрамена, но бъди там – не тръгвай.
Всеки има нужда от теб. Най-вече горделивите.

Времето за теб не съществува. Появяваш се, когато не трябва, не оставаш винаги дълго, понякога се бавиш твърде много.
Но винаги идваш, нали?

Винаги идваш несправедлива, непоносима, нужна.
Винаги идваш красива.