Съзнанието ми обича да броди из красивите места наоколо, но душата ми живее в друг век. Век, в който комуникацията не беше ръководена от аутокорект, а се дирижираше от вълнение и погледи.

Времето, когато избирахме каква да е марката на писмото, а не емотиконата след съобщението.

Ако зависеше от мен, наистина щях да пускам писма в бутилка. Но вероятността някой да ме помисли за пияна, наблюдавайки ме как хвърлям бутилки във водата, е по-голяма, от тази някой да очаква писмото ми.

Затова реших да ги споделям тук. Простете, ако не съм винаги позитивна. Опитвам. 

Аз съм просто едно усмихнато момиче, което вярва в днешния ден и повечето такива обича да се смее и смее да обича.

Стеляна Драгоева