Социалните мрежи все повече приличат на квартална пейка с четири баби, събрали се на дернек пред блока – обсъждат младежите на днешното време, кривотиите на политиците и всички виновници за положението, в което сме. Компетентни са по всяка тема, могат да намерят недостатъци на всичко около тях. Да мрънкат е целта, която си поставят всяка сутрин.

Ако бяха само бабите, добре. Но не са. Те са всички, които имат достъп до интернет и малко повече свободно време. Само им дайте новина, катастрофа или депутат. Влизат с 200 км/ч. Изглежда, че да се пишат коментари под статии и постове е трибуна, на която всеки иска да се качи. Всеки има какво да каже и бърза да го направи, като че ли Бай Тошо ги дебне зад ъгъла и ще ги настигне, ако не го направят сега.

Общото при всички обаче е едно. Няма такава държава.

Как да няма? Е къде е.  Събрали сме се типичните балканци, които се забавляваме над грозно истинските постове за ежедневието ни, наричаме ги мемета или забавни статуси, но те са просто карикатури на живота ни. Байганьовците ги виждаме навсякъде, хвърляме упреци наляво и надясно, всеки невъзпитан човек си получава етикета без време, но никога това не е някой от нас. И разбира се, сме баровци. Живеем охолен онлайн живот. Щастливи сме, пътуваме, снимаме се в скъпи заведения и с красиви дрехи.

Кажете ми сега истина ли е това? И не е ли предизвикателство да запазиш себе си, когато всичко около теб звучи така: „Съсипаха я тая държава.“ ?

Вместо това си направете почивка в Кабакум, където няма да ви искат безумни пари за шезлонг и чадърът е само 2 лева. Вижте Седемте рилски езера. Минете през парка в Гео Милев, пийте по една студена вода на нос Калиакра. Отидете в хижа Рай в Стара планина, до Райското пръскало, ще ви почерпят с чай и фурми. А в Узана искрено ще ви се зарадват. В Кауфланд и Еко служителите са винаги любезни. И преди да съм забравила, в квартал Карпузица все още има магазинчета, където ако нямат да ви върнат или не ви стигат парите, ви се доверяват и казват просто да отидете друг ден да платите.

За финал преди да си легнете си пуснете някое видео на Крис Захариев. Ей така, просто за да си върнете надеждата и да ви стане неудобно, ако сте имали претенции за каймака на кафето или температурата на вечерята в някое заведение. Пък и за да възтържествува правдивостта, когато някоя баба си почне лекцията за младежите на днешното време.

Оставете политиката за тези, които наистина я разбират.  

Не бързайте да съдите под всяка лоша новина, не винаги знаем цялата история.

Коментирайте, ако имате нещо съществено да кажете.

Ако е толкова необходим бунтът, ще се бунтуваме всички. Но не в Интернет. И не с претенции.

А навън, с гордо вдигнати глави и силата на народа, която всички носим.

България не е съсипана. Има я тая държава и е прекрасна. Само ние сме винаги недоволни и докато това не се промени и аз ще вляза под общия знаменател, за който говоря, и ще пиша постове просто защото и аз имам какво да кажа!

Пък и да си балканец, не е толкова лошо – обичаме да се веселим искрено.

И байганьовците всъщност са винаги забавни.

А баровците може и да са си изработили с труд имáнето, нека си го харчат!

Или поне в това избирам да вярвам аз.