„Кръстопътите“
29.11.2019
Добър ден, а може вечер,
а може утринен разцвет!
„Кръстопътите“
29.11.2019
Добър ден, а може вечер,
а може утринен разцвет!
Карам си по магистралата към добре познатите любими емоции. Пътят е супер. Няма много движение, ясно е. Даже пече слънце, но без да ми блести. Стигам бързо и винаги на красиво място. Понякога е с кръстопът, а от двете ми страни са сигурното и познатото. Избирам това, което първият ми инстинкт подскаже и паркирам там лесно. Свободни места винаги има.
Има, защото всички други са в задръстване към успеха. Пред тях са застанали страха и притеснението и не ги пускат, колкото и да натискат клаксоните. Има мъгла, хората се отказват по средата и правят обратен в нищото. Колкото и да се отказват обаче задръстването не намалява. Винаги има километрични опашки. Всеки иска да стигне успеха, макар и да не вижда къде изобщо е. Пътят е почти черен. Двупосочен. Отсреща също има много движение – тези, които не са успели, минават от там и съсипват още повече самочувствието на чакащите.
А те дори не знаят. Има един малко по-заобиколен път към успеха. Чували са за него, но не искат да го изминават. Харчи прекалено много нерви и време. А и изисква да се зарежда с търпение на всеки километър. По него също има движение, но е някак спокойно. Има много ленти и всеки си следва своята. Не знаят точно пътя, нямат навигация, следват само инстинкта си. По пътя си също срещат притеснението, срещат несигурността и страха, но въпреки това колкото повече километри изминават, толкова по-опитни стават в борбата си с тях. Стигат малко по-бавно, но все пак стигат.
Аз май днес ще тръгна по дългия маршрут. А ти кой път избираш?
0 коментара