Писмо в бутилка
31.05.2019
Добър ден, а може вечер,
а може утринен разцвет!
Писмо в бутилка
31.05.2019
Добър ден, а може вечер,
а може утринен разцвет!
Писмото ми този път е наистина в бутилка. Защото е опиянено от емоции и защото дори да иска да потъне, намира път към повърхността и винаги остава там.
А вие успявате ли?
Да се задържите, когато морето е бурно?
Да преодолеете вълненията и вълните и да очаквате вълшебствата?
Изплувате ли над страховете и тревогите си?
И изхвърляте ли чувствата си, затворени в бутилка, пуснати към безкрая, или ги държите близо?
Аз определено ги изхвърлям, но те са толкова много, че ако въображаемите ми бутилки бяха пластмасови, щях да съм виновна за най-големия проблем на планетата ни.
Мисля, хвърлям, мисля пак, хвърлям, мисля още повече, хвърлям.
Понякога има задръстване по вълните, но след време пак хвърлям.
А връзката на мислите с емоциите ми е по-страшна от всичко.
Даже май е по-правилно да кажа, че изобщо връзка няма. Несъвместими са. Няма match. Няма шанс. Ако бяха само думи, щяха да са антоними.
В мислите си имам разум, обяснение, оправдание на ситуации и хора, разбиране. Има смисъл. Но преди всичко това да стигне до емоциите, аз пак съм ги хвърлила по течението. И за тях остават само стихиите на земята.
Започва се с лек полъх, пък стига чак до торнадо.
Имам обаче признание. Накрая винаги изгрява слънце.
Мислите и емоциите ми не се срещат, но и така ми носят щастие.
Едните като идват, другите като си отиват.
Пишете, пъхайте в бутилки и хвърляйте. Мислите не са ни нужни. Емоциите правят всичко.
0 коментара