Колко често губим себе си? И когато се губим дали е, защото забравяме за собствените си емоции или пък е защото напълно им се отдаваме? Къде между двете крайности заставаме ние и кога се намираме?

И някой изобщо познава ли нещо по-красиво от жена, която пали всичко около себе си, защото има в себе си не просто жар, а негаснеща искра?

„Да си мъж в Тиндър е адски трудно, тъй като пред нас стои метафизичният въпрос – какво искат жените?“

Сами не можем да се прегръщаме. Винаги ще трябва някой друг.

През 2021 в общи линии нищо не се промени. В същото време обаче толкова много се промени, че не знам откъде да започна.

Не е нужно да чакаме новата година, за да си създаваме нови традиции.