Любовница на мъката

Винаги се срещаме тайно.

Вече толкова умело се крием, че рядко някой може да предположи за нашата връзка. А тя е от онези, за които никой няма обяснение. Сещате ли се? Онези връзки, за които хората говорят – никога с добро, по-често като на съд.

И ти не знаеш защо го правиш. Знаеш само, че имаш нужда от всяка тайна среща, та дори и тя да е за миг. Чувството е несравнимо, когато избягаш и потънеш в мрака на тайните.

Никой не знае къде си. Не знаят с кого си и дали умееш да лъжеш. Виждат те винаги с щастието и изглеждаш толкова добре с него, че кой би предположил, че му изневеряваш?

Че тайно понякога копнееш да останеш сам с мъката и да й се отдадеш.
Че тайно се срещате на случайни места и ако някой някога ви види, то той е винаги непознат. Няма да разкрие авантюрата.

Понякога дори това те кара да се чувстваш добре. Хванат в крачка, докато й се наслаждаваш.
Положил глава на гърдите й, ти си само неин и тя е само твоя.
В този момент, тази секунда, на това място – мъката е само твоя. Не принадлежи на друг.

Виждат ви на някое от вашите тайните места, но адреналинът не скача. Мислиш си… „поне някой знае“.

Понякога срещите ви не са толкова чести. Щастието успява да задържи сърцето ти, но друг път то дори няма шанс.
Тогава единственото ти успокоение е, че любовницата никога не е първа. Винаги е втора.