Любовница на мъката

12.06.2021

Нищо не знаем. Ей това е цялата истина.
Всичко, което си мислим, че знаем е насадено от обществото, прието в нормите, чели сме за него в книгите и понякога сме го виждали у другите.
Но то никога не е така, както мислим.

Понякога виждаш един човек и си мислиш – окей, той ще бъде в живота ми за добро или зло.

Друг път виждаш някой и изобщо не си мислиш нищо. Минават месеци и чак тогава се влюбваш в него така, сякаш цял живот си чакал да го срещнеш, за да го обичаш. И после той си тръгва. Или ти си тръгваш. Тръгвате си и двамата, но не от любовта, защото тя все пак остава дори когато вие не.

Понякога срещаш хора, за които нямаш никакви очаквания, но нещата се случват без да си си ги представял, без да си мечтал за тях или да си ги търсил. Не са сродни души, но са души, сливащи се с твоята. Хубаво е. Но това ли е?

Срещаш и хора, за които ти се иска никога да не си. Мислиш си как е възможно някой да те заблуди толкова, че да не виждаш изцапаните им сърца и мръсни умове. Преди това убедено си вярвал, че няма как да е толкова зле. Пък то се оказва дори повече.

Ако си късметлия, срещаш и някой, когото искаш да караш да се усмихва всеки ден.

В един момент осъзнаваш, че си срещнал толкова много хора и емоциите са били толкова различни едни от други, че започваш да се питаш какво всъщност търсиш и искаш, щом то може да е всеки път ново и неочаквано.

После обвиняват жените, че не знаели какво искат. Как да знаем? Мъжете са колкото еднакви в същността си, толкова и различни.

Един ще те кара да се смееш, както никой друг. С един можеш да говориш с часове и по начини, по които с никой друг не би могъл. С друг можеш да се наслаждаваш дори и на тишината между вас. Един ще те разбира по-добре от всеки друг. Друг ще разпалва в теб всички сетива само с присъствието си.

Не знаем какво искаме. Знаем само, че искаме да ни карате да се чувстваме добре. Начините са много.

Затова и в края на деня значение има не този с отметнатите в чеклиста точки, а този, който топли душата ти. Или я пали, или я грее, или я прегръща, или я събужда. Не знаем. Ей това е цялата истина.

1 Коментар

  1. Благовест

    Тези всички неща не ги ли открием сами в себе си няма как да ги изпитаме с някой друг. Жените сте като природата, никога не можеш да кажеш с точност кога ще завали или кога ще се покаже слънцето. Непредсказуеми носещи се на вятъра, но какво е това което ви кара да застанете на едно място. Не е нищо което може да бъде назовано с думи, поне така смятам, назове ли се с думи то веднага изчезва, няма го. Ако се отнася до Любовта за която говорите, тя според мен само една неизчерпаема тема за писане. Просто хората това търсят и има други предприемчиви които й го предлагат.

    Отговор

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

За мен

 

За мен

Усмихнато момиче, което вярва в днешния ден, обича да се смее и смее да обича.

Още

Твоето писмо

 

Pin It on Pinterest

Shares
Share This