До
отчаяните хора
20.03.2019

Добър ден, а може вечер,
а може утринен разцвет!

До
отчаяните хора
20.03.2019

 

Добър ден, а може вечер,

а може утринен разцвет!

От-чая-н – като че ли си направен от чай, който не се е получил – водата се е разляла. Или се е изпарила, все тая, останали са само някакви тръстики, които дори не са билки вече, а са изсъхнали от надежда бурени, които трябва да изхвърлиш, защото надали ще стават за друг чай.

Това е толкова тъжно, че все едно не съм го писала аз.

Ще пробвам пак.

От-чая-н – от чая не можеш да се сдържиш, защото имаш нужда от тоалетна, но наоколо няма никъде! Направо си си.. отчаян, че няма и на къде повече!

А ако не е свързана с чай тази дума, не знам какъв й е смисълът. Честно. Даже защо изобщо я има?

Когато нямаш надежда, че нещо ще се нареди, когато не виждаш изход от ситуация, или нямаш вече какво да губиш, мислиш ли си колко си отчаян?

Казваш ли си „Отчаян съм!“. Казваш ли и на другите, че си такъв? Когато си лягаш вечер вместо да броиш овце, броиш ли си отчаянията: отчаян 1, отчаян 2, отчаян 3…  

И сега можеш ли да си представиш да не съществуваше тази дума изобщо? Ей така – абракадабра, сим салабим – ПУФ! Вече нямаш право да я използваш. Няма я. И с нея, и чувството го няма.

Ако не си „отчаян“, значи нещата могат и да се наредят, все пак животът, ако не друго, поне не е тетрис, а може и да има изход, който просто още не си видял, защото е бил на дъното на чашата и признай си, имаш какво да загубиш и то не е малко!

Приемаш, че всичко е въпрос на възприятие. Как ще използваш думата зависи от теб – дали ще си отчаян и ще се чувстваш зле, или.. ще намериш изход в тоалетната на следващото заведение. Пък, даже и ще си поръчаш чай там. С мед.  

Същото е и с „чудя се“. Вместо да се двоумиш, представи си, че „чудя се“ означава да очакваш чудо.

–  Какво ще правиш в тази толкова безизходна и сложна ситуация, която ще провали живота ти, ако вземеш грешно решение?

–  Чудя се.

И си правиш чай, и си чакаш чудо, и си живееш в заблуда, но ти е леко на душата. Хубаво ти е вече. Няма я тежестта на думите. Лека по лека тежестта на чувствата си отива и тя.

И какво остава?
Изсъхнали билки от никога не направения чай или празна чаша от вече изпития?
Ти решаваш.

 

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

За мен

Усмихнато момиче, което вярва в днешния ден, обича да се смее и смее да обича.

Още

Твоето писмо

 

Pin It on Pinterest

Shares
Share This