Денят на благодарността

Моят Ден на благодарността
19.11.2021

Днес имаме повече достъп до информация, откогато и да е било преди. И въпреки това, не се информираме достатъчно. Хвърляме тези в пространството, защитаваме чужди мнения, рядко се осмеляваме да изказваме своите и понякога дори си позволяваме да сме крайни „просто защото“.

Денят на благодарността не е нито американски празник, нито религиозен, нито какъвто и да е. Той е точно това, което е – ден. Ден на благодарността. Поне аз така избирам да го виждам.

Историята на този ден се свързва с хора от различни земи и континенти, и от различни раси и религии. Да, по-късно е приет за национален празник в САЩ и Канада, но това не би трябвало да измества причината и начина, по който се появява. А именно с едни хора, в едно време, на една поляна – благодарни за това, което имат.

Някак естествено през годините, все повече хора в различни държави започнаха да отразяват Хелоуин. Въпреки че и той се смята за американски, и е обвързан с религиозни нагласи, това не пречи на честването му от много хора по света. Дори у нас. Някои се обличат екстравагантно, посещават тематични партита и се маскират, а други обикалят с дечица и събират лакомства.

Аз лично не съм отразявала този ден никога. Но не обвинявам тези, които са го правили.

Просто искам да попитам следното. Защо когато денят отразява нещо готино и забавно, можем да си го позволим, но когато става въпрос за „ден на благодарност“, той не е наш празник?

В България имаме прекрасни празници и не казвам, че този ден трябва да бъде приет и за нас. Далеч не.

Но не можем ли ние, хората, които избираме да сме благодарни за нещата в живота си всеки ден, също да се съберем на една трапеза с любими хора и да създадем още любими моменти с тях? Дори да не е през ноември. Дори да не е с пуйка.

Да не си хвърляме упреци кое е българско, кое е християнско, кое прието и кое не. Да не се фокусираме върху това нужен ли ни е специален ден, за да сме благодарни или за да сме с тези любими хора. Да не търсим съмнения, да не защитаваме чуждите тези и идеи. А да се уважаваме с изборите си.

Аз тази година ще празнувам последния четвъртък от ноември. Ще сготвя пуйка. Ще събера най-близките си. Ще има пай от тиква. Ще има и много благодарности.

Ще си създам моя традиция. Тя ще носи чуждо име и чужди обичаи, но ще бъде моето решение.

Ще бъде моят фокус върху това, че съм благодарна за това, което имам.

И в този ден ще празнувам, че е така.

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

За мен

 

За мен

Усмихнато момиче, което вярва в днешния ден, обича да се смее и смее да обича.

Още

Твоето писмо

 

Pin It on Pinterest

Shares
Share This