30.01.2021

Да се бориш с мислите си е като да опитваш да събереш целия боклук в лопатата от първия път. Винаги остава нещо отвън.
Знам, че половината от вас си мислят „ДА!“, а другата половина се пита защо просто не ползвам прахосмукачка, но аз не ви съдя за това колко често лъжете, не ме съдете за метлата. По-удобно ми е. Също както на вас.

Единственото решение на тази борба с мислите е просто да им се отдадеш, нали? Да измислиш всичко, което има за мислене, да почувстваш всичко, което вътрешно имаш за чувстване и да продължиш напред. Като да събереш целия боклук възможен в торба, да я изхвърлиш и да сложиш нова. Да започнеш на чисто.

Само дето хората не работим така. Колкото и сравнения да се измислят, за да разбираме по-лесно същността си, ние човеците просто не работим така и това е. На нас ни дай един контейнер и пак няма да ни е достатъчен, за да изхвърлим всичко, което трябва от живота си.

Просто защото обичаме да се привързваме към дрехи, предмети, подаръци, книги, сувенири, хора. Не изхвърляме онази блузка от страхотното намаление, защото все ще й дойде моментът да я облечем. Не изхвърляме счупения часовник, защото все си казваме, че ще оправим. Не изхвърляме първата тапа на отворена бутилка, първия магнит от пътуване, първата картичка от любим човек или каквото друго първо нещо си пазим.

Не изхвърляме хората, които не ни правят щастливи. Не изхвърляме мислите, които ни побъркват.

Аз. Аз не го правя. Не знам за вас. Вие сигурно имате парочистачка и няма и следа от всичко това.

Може би някои от нас мислим повече от други, също както някои от нас обичаме повече от други. Да, точно така. И аз до скоро наивно вярвах, че всички в крайна сметка имаме сърца и усещаме, и чувстваме, и изпитваме дълбоко в себе си любов, макар и да не го показваме, но не. Някои хора наистина не са способни да имат толкова емоции. А ето ме мен, бореща се да контролирам своите в повече.

Представяте ли си колко красив щеше да е светът, ако всички получавахме това, което даваме. Тогава всеки щеше да иска да дава повече – за да получава повече. Всеки щеше да се старае да е най-добрата си версия с другия отсреща, защото нямаше да си мисли „и този ще ме нарани“, каквато е всъщност причината за лошото държание на повечето хора. Някои на това му казват „защитна реакция“, аз казвам „реакция“. Избрана реакция. Избираш да предпазиш себе си, защото някой някога не го е направил вместо теб.

Ако светът беше наистина такъв, никой нямаше да краде от чувствата ти. Всеки щеше да ти дава такива. Което като се замислиш е пак егоизъм. Пак хората биха го правили само за да получават в края и те.

Но пък поне щяха да получават, което за много от нас е повече от това, което имаме сега.

В един друг свят хората щяха да получават това, което дават.
В един друг свят боклукът щеше да се събира с метлата от първия път.

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Pin It on Pinterest

Shares
Share This