Часът е сега.
30.12.2020

Не знам защо изпитвам това непокорно чувство преди края на всяка година да пиша. Цял живот живея разкъсана между любовта и омразата си към клишетата, но както за всяко друго нещо всеки ден, в който съм жива – любовта надделява. И ще бъда клише тази вечер.

Имам какво да кажа за тази година и имам какво да кажа за следващата.

Когато казвам „имам какво да кажа“, не мога да съм сигурна дали искам да го кажа на вас или на самата себе си, но ако някой има нужда да го прочете, така както аз, си струва.

И всъщност имам само един въпрос.

Може ли да спрем да обвиняваме годината за всичко, което се случва?

Някак много бързо след като започна да се преполовява 2020, се приспособихме към новото нормално и инстинктивно си намерихме оправдание. Точно така – 2020 е оправдание. Че животът ни е такъв, какъвто е, че ние сме такива, каквито сме, че всичко се случва, защото годината е „гадна“ и защото звездите така са наредени.

2021 е една от най-дългоочакваните години, нали? Тайно сме се хванали за нея като спасение и имаме надежда за нея, както за никоя друга, а дори ни е страх да си го признаем. Чакаме я да дойде и да реши проблемите от 2020. Чакаме я да дойде и да е по-добра.

Вместо това, може ли най-накрая да спрем да слагаме рамки на живота? Той не се определя с годината или с деня и не се променя секунди след полунощ. Той се случва сега и няма значение колко е часът.

Какво ако вместо хиляди обещания за новите дванайсет месеца, си дадем само едно?
Да сме по-добри.

Ако трябва да си вземем и само един урок от 2020, то може ли да се съгласим, че това е прозрението ни над колко малко неща всъщност имаме контрол?

Не знаем какво ни очаква утре. Не знаем какво ни очаква през 2021.
Не знаем как може да се промени главоломно живота ни със събития, за които никога дори не сме и подозирали.
Но знаем, че имаме контрол над самите себе си. Над това как се държим с другите, как изразяваме чувствата си, как реагираме в различните ситуации, как се отнасяме към света, колко любов имаме за раздаване, колко от нея избираме да пазим от страх и колко често си позволяваме да бъдем безусловно добри.

Много от нас ще си отдъхнат, когато датата се промени, но моля ви, нека не превръщаме живота в календар.
Вместо това, нека го живеем.

Ако имате нужда от надежда, че с новата година идва и нов късмет, имайте я.
Ако имате нужда от промяна, то търсете я в самите вас.
Ако имате нужда да нямате нужда, нямайте.
Ако имате нужда от любов, обичайте.
Ако имате нужда от клишета, добре дошли в клуба.
Имам само едно пожелание за вас и то е по-рядко да имате нужда да проверявате колко е часът.

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

За мен

Усмихнато момиче, което вярва в днешния ден, обича да се смее и смее да обича.

Още

Твоето писмо

 

Pin It on Pinterest

Shares
Share This