До
всички, които чакат
01.02.2019
Добър ден, а може вечер,
а може утринен разцвет!
Понякога се чувстваш спокоен, нали? Времето почти е спряло, наслаждаваш се на мига, усещаш всичко около себе си – сухия въздух, заобикалящите звуци, дори чуваш понякога собственото си тяло, докато се движи с всяко вдишване и издишване. Тогава, когато всичко изглежда на мястото си и блаженството почти е прегърнало мислите ти, какво чакаш?
Когато си в хармония със себе си, чакаш ли още нещо?
Друг път си далече от това, нали? Кръвта кипи във вените ти. Не, това дори не е близо. Усещаш безсилие в тялото си, което се бори с вътрешното ти желание нещо да се случи. Не знаеш кое ще надделее. Всяко действие ти се струва безсмислено, защото можеш само да чакаш. Искаш да хванеш света в шепата си и да го насочиш, на където трябва. Но ръката ти дори не помръдва. Тогава какво желаеш?
Когато си най-нетърпелив, знаеш ли какво чакаш?
И колко често си единият, и колко често – другият? Има ли нещо, което винаги чакаш и има ли друго, което винаги ще чакаш. Второто никога няма да дойде, но първото е от другата страна на тротоара. Колите ли чакаш да минат? Или чакаш то да дойде при теб? Можеш ли да направиш онези няколко крачки, които ще те заведат при него?
И колко още ще чакаш това, което винаги ще чакаш?
Дали губим времето си в очакване, когато трябва да действаме?
Дали чакаме неща и хора, които никога няма да дойдат?
И в крайна сметка… струва ли си чакането?
0 коментара