Да си жена и да гориш не са две много различни понятия.

Съвсем наскоро разбрах какво е да гориш. Истински да гориш по нещо, по някой, по смисъл, по живота. Да гориш в себе си, но никога да не изгаряш, а само да разпалваш.

Разбрах какво е да гори душата ти.

Мили дами, дори накрая да остава само пепел, не си спестявайте тези пожари! Не се лишавайте от емоциите си, не слагайте граници на чувствата си, не прибирайте крилете си. Вместо това се отдайте на всеки горещ полъх от вън и вътре и ако трябва изгорете, пък нека има после само лед.

Разбрах и това – струва си.  

Много от нас живеят така сякаш имат цял живот да го живеят тоя живот. А нямат. И нямаме. Ако нещо можем да научим от последните 2 години, то е, че наистина не знаем какво ни чака утре. Защо тогава продължаваме да живеем така сякаш то е по-сигурно от всичко друго? Защо се страхуваме толкова от това да изгорим?

И някой изобщо познава ли нещо по-красиво от жена, която пали всичко около себе си, защото има в себе си не просто жар, а негаснеща искра?

Няма по-силен дух от женския. И няма по-нужен от мъжкия.

Двете поотделно са стихии, но само заедно имат смисъл. Горете в него.

Много хора си мислят, че красотата е в цветето, което подаряват днес. Не, в усмивката на жената е. В очите ѝ, които блестят. В пламъка там.

Затова мъже, не спирайте да усмихвате жените около себе си – там започва пожара.

А вие дами, просто никога не спирайте да горите.​