Имало едно време едно момиче с късо бретонче и очи на китайче, което често задавало въпроси на своите родители. Толкова било любознателно към света, в който се намира, че често можело да го чуеш как пита баща си “Какво е слънце?”, а майка си “Как да се смея?”, защото дори това още не познавало в истинския смисъл на думата. Дете, което вместо да си играе в стаята, затрупано с играчки, предпочитало да стои на масата между двамата възрастни вкъщи и да следи като на мач на тенис думите между тях, общуването и какво е да си в света на “големите”. Не изпускало от поглед както тях, така и всеки друг, когото детето познавало или не познавало.

Дете като всяко друго ще си кажете – всички са любопитни като малки.

Днес обаче това дете в мен се събуди и много развълнувано търси отговора на един въпрос – “Кога спираме да живеем в света на любопитните деца?”

Вглъбяваме ли се прекалено много в нашите животи с времето? Ако нещо за другите ни интересува, кога това се превръща в клюка? Защо един ден просто спираме да се питаме странни въпроси и днес не можеш да чуеш голям човек да те пита “Защо се казва, че птиците пеят, а не чуруликат?”

Обзалагам се, че дори да намерите отговор на този въпрос в интернет (макар и да се съмнявам, че ще успеете), то няма да можете да намерите отговор на въпроса “Как да се смея?”.

Днес малко завиждам на майка ми, че е трябвало да измисли как да ми отговори тогава. Спомням си, че се превърна в разговор, в който дори й представях различни варианти на смеха си, за да ми каже кой й звучи най-правдоподобен. Накрая все пак заключихме, че смехът ми ще си дойде от вътре, когато нещо е наистина смешно.

Днес често се сещам за този момент, когато се смея и ми “идва отвътре”. Тогава започвам да се смея още повече.

На всички ни се иска понякога да сме отново деца, да сме безгрижни, да сме любопитни и да не се притесняваме от въпросите, които задаваме, когато се запознаваме с “какво е това живот”.

На всички понякога ни се иска най-големият ни проблем да е “брат ми пак ми надраска плакатите в стаята”.

И, ох, как искам пак да се уча как да се смея.