Докато навън вали Коледен магически прах във формата на снежни парцали, докато хиляди елхи по света се греят от блещукащи светлини и лъскави хартии се късат, за да се открият подаръците под тях, около нас някой някъде вярва в нещо.

Някои вярват в Дядо Коледа, който сутринта си е откраднал от нарисуваните сладки, които са направени за Instagram, и е забравил вратата на терасата отворена (защото кой има комин вече…).
Други вярват в елените, които го чакат между Пежото и Сеата отвън, почти не издавайки звук, но побутвайки се един в друг, за да се стоплят.
Трети вярват в Снежанка, която ту е дъщеря на Дядо Мраз, ту е негова внучка, ту просто му помага с разнасянето и чете от списъка – кой е споделял по-малко от кафето си в коледни чаши и кой повече червено вино.

Ако не вярвате в нито едно от тези неща, може би вярвате в доброто и щастливия край. Може би вярвате в утрешния ден, в по-добрия шанс през следващата година, в красотата на белия път, който няма следи от шейна, но пък има стъпки от деца, които бягат и се радват, че просто са там. Може и да вярвате в семейството, в своята половинка, в себе си. А може би вярвате в Бог.

Няма значение какво следва след „вярвам в“. Докато всеки от нас вярва в нещо, което за него има смисъл и доверието му е безусловно, това означава, че то ще живее вечно. И доброто заслужава щастливия край, и утре ще е по-добър, и новата година ще има повече шансове, и пътят ще е все така бял, и за Дядо Коледа ще знаят внуците на нашите внуци. Защото той никога няма да стане реален, но докато някой някъде вярва в него, той е жив. В нас, в сърцата, във вярата.

Ако питате аз в какво вярвам, няма да ви изненадам с нищо. Вярвам във всички, които вярват.
В каквото и когото и да е. Само истинските хора вярват.
И Снежанка, де – сигурно и тя вярва, че догодина може да почива по празниците.

Сега се замислете в какво вярвате вие. И после повярвайте още по-силно.

Весела Коледа, Прекрасен 25-ти декември и Честит ден!