До
всички, търсещи щастието
25.10.2018

Добър ден, а може вечер,
а може утринен разцвет!

Има нещо толкова романтично в писмата, че ми се иска всичко, което пиша, да носи същото послание и вместо по вълните на океана, да плава из душите ви.

Искаш да кажеш на някого нещо, докосваш го с думи, милваш сетивата му и после… тръпнеш в очакване на отговор.

А от писмо – не знаеш кога и дали ще получиш. Не знаеш дали е прочетено, не знаеш какво чувство е останало у човека на другия край на света, или на няколко улици успоредно. Не знаеш дори дали ще ти отговори. Вълнуващо, нали?

Често срещам хора, които не могат да кажат, че са истински щастливи. Не е лесно да се смееш на дъжда или да се усмихнеш на колата, която е опръскала новите ти обувки. Ежедневието ни сблъсква с неслънчеви моменти, а писмата, които ни карат да се усмихваме, не пристигат винаги навреме.

Затова реших да споделям своите изблици на позитивизъм с вас. Ако поне един се усмихне след това, моята мисия за деня ще бъде изпълнена. А ако други решат да тръгнат по пътя с мен, прескачайки дъги и гонейки динозаври (че еднорозите вече са скучни) – ще сме една крачка по-близо до истинското щастие, което всички така нетърпеливо търсим.

Обикновено мястото и часът на събитието се пишат в началото на писмо, но аз ще завърша с това. Очаквам ви всяка седмица, по всяко време на деня. Мястото зависи от бутилката в морето. Когато писмото пристигне, ще знаете. Вътре ще намерите и една усмивка. Подарък.

 

0 Comments

Submit a Comment

Your email address will not be published.

За мен

 

За мен

Усмихнато момиче, което вярва в днешния ден, обича да се смее и смее да обича.

Още

Твоето писмо

 

Pin It on Pinterest

Shares
Share This