Когато трябва се попълни документ за каквото и да е, под пол има две възможности. Мъж или Жена. Избираш жена и толкова. Няма опция жена на 13, жена на 45 или 27 години. Нито жена с дете, жена – „все още“ неомъжена, жена – неомъжена, още влюбена в бившия, или необвързана, но… „сложно е“.

Има само Мъж или Жена. И ти си Жена! Без значение, че някой ти е казал, че щом нямаш 20 години все още не си. Това е просто пол. Не е характер, не е нещо, което се учи или възпитава. Това, което се изгражда цял живот е да си човек.

За това на всички млади момичета искам да кажа: Никой не може да ви даде формула за това в колко часа и на коя дата ще сте се превърнали в жени.

Няма определен брой препятствия, които да преминете. Няма конкретни уроци, които да научите, за да не се наричате вече „момичета“. Всяка жена, всеки мъж, всеки човек се учи цял живот. И препятствията са цял живот, и опитите да ви сломят, и борбата с обстоятелствата, и пътите, в които ще трябва да се изправяте сами.

Една жена се превръща в такава, когато сама осъзнае, че вече е!

А ако не се чувствате готови, какво чакате? Чакате ли признание от някого? Или нещо да се случи? А може би чакате да стигнете определена възраст, за да го направите? Защо чакате?

Сложете си малко червило, обуйте обувките с токчета, потракайте шумно около спомените си и се погледнете в огледалото. Има ли смелост в погледа отсреща?

Сега свалете обувките, дрехите, чуждите думи по тях, свалете грима, упреците  и предразсъдъците, и се погледнете пак. Открийте увереността отсреща и я посрещнете с усмивка. Защото на нея пише „жена“ с големи букви.