Да си мъж не е лесна работа. Казвам го съвсем буквално, тъй като изглежда, че скоро време понятията за мъже и жени ще бъдат заменени от безкрайно разрастващ се списък от самоопределения, от които сме задължени да избираме. Дотогава ще се самоопределям като 28-годишен хетеросексуален бял християнин. Страшно демоде, знам. Понякога се опитвам да бъда чернокож или азиатец, но не ми се получава.

Да си мъж в Тиндър обаче е още по-трудно, тъй като пред нас стои метафизичният въпрос – какво искат жените? И докато това е тема, която по своята сложност може да се сравнява единствено с философския дискурс колко ангела могат да танцуват върху главата на игла – ние сме принудени да дадем отговор в (има-няма) 4 снимки и 3 реда текст.

Мъжът, който търси всяка дама в сайтовете за запознанства, е висок 190 см, с тяло на Аполон, коса като Брат Пит, усмивката на Райън Рейнолдс, оформена с ъглошлайф брадичка, да отваря консерви и цепи дърва, романтичният характер на Райън Гослинг от „Тетрадката“, сексуалните умения на Джони Синс, банковата сметка на старши програмист (но в никакъв случай други негови качества), да готви, чисти и пере, но да го прави достатъчно мъжествено, да се разбира с приятелките ѝ, но не подозрително много, да подарява цветя на майка ѝ, да забелязва новият ѝ маникюр и да може да чете мисли.

Не е толкова сложно, нали? Момичета, не се тревожете! Такъв мъж съществува! Проблемът е, че той е само един, а вие сте 3,939,419,160 милиарда. Нека най-добрата победи, а останалите 3,939,419,159 – ще трябва да се задоволите с някой, който е под нивото ви.

Тиндър е способен да срине самочувствието на всеки нормален мъж, камо ли на тези, които са под 180 см. Те направо могат да се запътват към цирка, където ги очаква кариера на табуретки. Или поне това се разбира от описанията на стабилни 30% от дамите в приложението. Преди да ме захапете, ще си кажа, че съм точно 180, така че проблем с това нямам. Но въпреки това е някак си повърхностно. Ако мъжете пишеха, че искат жена под 60 килограма и минимум чашка „C“, как щяхте да реагирате?

Оттам следват също едни стабилни 30% на жени, чиято единствена цел е да набират последователи в Инстаграм и да си четкат самочувствието. След тях идват интелектуалките, които държат да подчертаят, че Тиндър е под нивото им, но са решили да се пробват, защото „ме накараха“. Да, и мене самотата ме накара. Следвани от необяснимото явление (предимно под 25 г.) на момичета, които държат да подчертаят колко са важни бирата, купоните и пейка партитата в живота им. Свързващото звено между всички тях е астрологията.

Онзи ден си говорихме с един приятел. Той ми разказваше за най-прекрасното момиче, което срещнал наскоро. 10 от 10 и му била страшно навита. Но скорпион. А той не си пасвал със скорпиони и я отрязал. Ей така, като стане… И докато подобна сцена е научна фантастика, това, че съм козирог за много жени очевидно е сериозен проблем. А защо: могат да кажат само Алена и Нострадамус.

Истината е, че и мъжете, и жените – живеем в един все по-самотен свят. Копнеещи за топлина, но неспособни сами да я предлагаме. Защото се пазим с Него. За Нея. За идеалният и съвършен партньор, пръкнал се от някоя приказка или най-малкото от Холмарк-ски филм. А идеални хора няма. А дори да има, те надали ще се хванат с теб.

Но Тиндър, Холивуд, безкрайните кухи знаменитости, коучове и инфлуенсъри искат да ни убедят именно в това: че всичко по-малко от съвършеното е недостатъчно. И понеже такова животно не съществува, ние изпадаме в парадокса на вечното нещастие, защото никой на този свят не е способен да задоволи очакванията ни. Докато същевременно с това сме сковани от собственото си чувство за малоценност и комплекси.

Забравили сме, че любовта се крие в несъвършенствата. В разчорлената коса на жената до теб рано сутрин. В леко пискливия ѝ смях. В страха ѝ да шофира в града. В това колко добре ѝ стои тениската ти. В кутрето на лявото ѝ стъпало, което прилича на Квазимодо, но въпреки това за теб е най-сладкото нещо на света.

Когато римските императори и генерали се завръщали победоносни в столицата, било организирано триумфално шествие в тяхна чест. През целия път с войските, богатствата и фанфарите – точно до тях, държейки лавровия венец – обаче крачел един роб. Роб, който им повтарял „Мементо мори“ – „Помни, че си смъртен“.

Ние сме хора, а не римски императори. И нека аз бъда този роб, който ще го напомни. Позволете си да обичате и да бъдете обичани. Нека се смирим и си дадем взаимен шанс да бъдем щастливи, преди да дойде денят, в който да осъзнаем какъв горд, но самотен живот сме имали. Тогава ще бъде вече късно.