Отчаяние. Спелува се като надежда.

Да отидеш да гледаш театрална постановка си е цяло преживяване. Споделяш ли го с друг или то е само твое?

„Но ти вече знаеш всичко това, нали? Знаеше още преди да кажеш „Да“.“

Всички въпроси, които си задаваме, докато чакаме нещо да се случи, не струват нищо пред тези, които всъщност трябва да си зададем.

Не е обещание, нито разказ за двама влюбени. Няма „имало едно време“, нито „заживели щастливо“. Само едно писмо е. До теб, любов.

За тези, които имат нужда повече да им споделите усмивка, от колкото пост в социална мрежа. За правилите клишета, смисъла и утре.